Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
Автор / Здравка Евтимова

Грохотно - разказ от Здравка Евтимова

19 септември 2020 в 09:2912520
Грохотно. Името на селото го смая. Къде толкова грохот в седем къщи и река, тънка като пеперуда, покланяща се на всеки камък? Над покривите склонът на планината се втурва към небето, жаден за облаци и луна. От борове и чист въздух получи световъртеж. Нито едно лице, нито...

Добрият - разказ от Здравка Евтимова

06 септември 2020 в 09:3035820
Ухото се беше напълнило с вода. Пулсът й биеше и вреше в ушната мида, гърмеше зад челото й. Подозираше, че ще се строполи на пода. Столът се...

Кафе със захар - разказ на Здравка Евтимова

23 август 2020 в 08:3054050
Седяха на един чин единайсет години – в началното училище „Елин Пелин“, тогава още нямаха физкултурен салон и през лятото часовете по...

Хората сме часовници на Бог: разказ от Здравка Евтимова

08 август 2020 в 09:3053952
На Мария Минкова Лицето й беше лабиринт от бръчки, грейнали в залеза, когато каза: „Ние, хората, сме часовниците на Бога. Когато някой от нас...

Сюжет за къс разказ - разказ на Здравка Евтимова

26 юли 2020 в 07:0047292
- Ще получиш сто, ако твоят сюжет за къс разказ ми хареса – каза мъжът и в потвърждение на думите си извади от портфейла две банкноти от...

Напиши ми щастлив разказ - разказ на Здравка Евтимова

04 юли 2020 в 09:3069411
Виждаше я в спомените си - малко момиче с кестенява коса, свило се в капака на пишещата си машина. Освен пишеща машина, жената имаше манията...

Разделяха: разказ от Здравка Евтимова

13 юни 2020 в 15:46111820
Отначало всичко разделяха поравно, но Кристиян изтъкна, че Тея се къпе по-дълго от него, следователно изразходва повече вода; еrgo,...

Ти. Останалото е самота: разказ от Здравка Евтимова

31 май 2020 в 11:2663650
„Всичко в живота, което не е предателство, си ти” – това беше текстът, написан върху обикновен бял лист, пъхнат във възможно най-евтиния...

Жедна: разказ от Здравка Евтимова

17 май 2020 в 08:3084170
- Има такива хора - каза тя. – Застанат ли в сянката на някое дърво, то изсъхва. Явор погледна към бора, под който се беше спрял на тоя див...

Мисълта за Ана: разказ с продължение от Здравка Евтимова

03 май 2020 в 21:0549320
Мисълта за Ана го изпълваше с тъга. За да я прогони, отиваше в училището на дъщеря си. Питаше класната й, съвсем небрежно впрочем, какви...

Подарък за Великден: разказ на Здравка Евтимова

19 април 2020 в 09:0383180
Мама каза, че заради вируса не можеш да идваш. Преди идваше по Скайп и по Месинджър, а сега спря – няма те нито в Скайп, нито в Месинджър –...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

04 април 2020 в 09:0340841
Животът е бледа бира – казваше си той всеки път, когато му се стореше, че е на път да се натъжи за нещо. Каква тъга, каква скръб, животът е...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

21 март 2020 в 07:3044433
Коронавирусът ме плаши. Плащаш дванайсет лева за пет некролога, залепяш единия върху вратата на входа. Скриваш се наблизо и наблюдаваш как...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

08 март 2020 в 07:5040770
Баба живя три години след дядо. Най-щастливите ми години. Садяхме ягоди, научи ме да ги плевя, научи ме да присаждам дръвчета - хем по пет...

Бодливият жив плет: разказ с продължение на Здравка Евтимова

22 февруари 2020 в 08:2755110
Отрязах последното клонче от бодливия жив плет, който ме отделяше от Николай. В първата минута не можех да помръдна, не успях да поема...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

08 февруари 2020 в 08:4835110
Разказът на момичето, коeто изгризва проход сред бодилите на живия плат, за да потъне във ВИП света на хората от затворения комплекс „Delta...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение от Здравка Евтимова

26 януари 2020 в 07:5249141
Сенките на къщите пълзяха една към друга - много бавно, като влюбени ученици, глупави и красиви едновременно. Късен сняг и две сенки на...

И аз съм добре: последна част от разказа с продължение от Здравка Евтимова

11 януари 2020 в 07:4434500
Един джип, сребро от джантите до тавана, огромен екземпляр, ханът на джиповете, спря не пред кафене „Соларис“, а пред едноетажната къща на...

На светло: разказ с продължение от Здравка Евтимова

22 декември 2019 в 07:5735380
Тя влезе в „Соларис” и изведнъж стана тихо, като че бяха утрепали някого. Беше облечена, както всеки ден, в сини панталони, бяла блуза....

Дори нямаше тромпет: разказ с продължение от Здравка Евтимова

07 декември 2019 в 08:0048090
- Слушай какво, Дамяне – бай Васо, дядото на Васко се изправи – скала мъж, даже повече, висок като кметството на Радомир. - Ставри, дето биеше...
19 септември 2020
FACEBOOK
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.