Автор / Здравка Евтимова

Жедна: разказ от Здравка Евтимова

17 май 2020 в 08:3048610
- Има такива хора - каза тя. – Застанат ли в сянката на някое дърво, то изсъхва. Явор погледна към бора, под който се беше спрял на тоя див...

Мисълта за Ана: разказ с продължение от Здравка Евтимова

03 май 2020 в 21:0531270
Мисълта за Ана го изпълваше с тъга. За да я прогони, отиваше в училището на дъщеря си. Питаше класната й, съвсем небрежно впрочем, какви...

Подарък за Великден: разказ на Здравка Евтимова

19 април 2020 в 09:0363550
Мама каза, че заради вируса не можеш да идваш. Преди идваше по Скайп и по Месинджър, а сега спря – няма те нито в Скайп, нито в Месинджър –...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

04 април 2020 в 09:0330931
Животът е бледа бира – казваше си той всеки път, когато му се стореше, че е на път да се натъжи за нещо. Каква тъга, каква скръб, животът е...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

21 март 2020 в 07:3037453
Коронавирусът ме плаши. Плащаш дванайсет лева за пет некролога, залепяш единия върху вратата на входа. Скриваш се наблизо и наблюдаваш как...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

08 март 2020 в 07:5036140
Баба живя три години след дядо. Най-щастливите ми години. Садяхме ягоди, научи ме да ги плевя, научи ме да присаждам дръвчета - хем по пет...

Бодливият жив плет: разказ с продължение на Здравка Евтимова

22 февруари 2020 в 08:2747660
Отрязах последното клонче от бодливия жив плет, който ме отделяше от Николай. В първата минута не можех да помръдна, не успях да поема...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение на Здравка Евтимова

08 февруари 2020 в 08:4831050
Разказът на момичето, коeто изгризва проход сред бодилите на живия плат, за да потъне във ВИП света на хората от затворения комплекс „Delta...

Да изплетеш клетка за щурец: разказ с продължение от Здравка Евтимова

26 януари 2020 в 07:5243381
Сенките на къщите пълзяха една към друга - много бавно, като влюбени ученици, глупави и красиви едновременно. Късен сняг и две сенки на...

И аз съм добре: последна част от разказа с продължение от Здравка Евтимова

11 януари 2020 в 07:4431180
Един джип, сребро от джантите до тавана, огромен екземпляр, ханът на джиповете, спря не пред кафене „Соларис“, а пред едноетажната къща на...

На светло: разказ с продължение от Здравка Евтимова

22 декември 2019 в 07:5731940
Тя влезе в „Соларис” и изведнъж стана тихо, като че бяха утрепали някого. Беше облечена, както всеки ден, в сини панталони, бяла блуза....

Дори нямаше тромпет: разказ с продължение от Здравка Евтимова

07 декември 2019 в 08:0043750
- Слушай какво, Дамяне – бай Васо, дядото на Васко се изправи – скала мъж, даже повече, висок като кметството на Радомир. - Ставри, дето биеше...

Отскоро: разказ с продължение от Здравка Евтимова

23 ноември 2019 в 09:0838160
Говореше се, че Риж Димитър притежавал силен удар. С гола ръка трошал пет керемиди, наредени една върху друга. --------- ------- ------- - Дамяне, ти...

Това беше Васко: разказ с продължение от Здравка Евтимова

10 ноември 2019 в 07:3038601
Над нивите с царевица се пъчеха само две къщи на Старо село. След тях се ширеха глог и магарешки трън, всичко с бодли. Ако минеш оттам, шише...

Тук често вали: разказ с продължение от Здравка Евтимова

26 октомври 2019 в 09:1440040
Преместих се в Брюксел, Сияна. Тук често вали, но не е студено. Купувам си плодове и месо от арабския пазар, свежи са, струват три пъти...

Нямаше да остарее никога: разказ с продължение от Здравка Евтимова

12 октомври 2019 в 08:2351360
Дядо му Васо свири на една сватба – и то каква. Някой си Никола от Перник, дърт мъж, убил вече четиридесетака, най-после се излъгал, та се...

Друг път: Разказ с продължение от Здравка Евтимова

28 септември 2019 в 10:2038360
Колата, която спря пред бялата къща на Риж Димитър, събра погледите на всички живи същества в Старо село. Десетина изумени лица са подадоха...

Много искам да си тук: разказ с продължение от Здравка Евтимова

14 септември 2019 в 08:0479312
Господи, като нещо ме боли, главата ми е звънец, сигурно затова не те чувам. Наведи се мъничко. Мама каза, че си се преместил у нас, за да ме...

Прехвърляч баир: разказ с продължение от Здравка Евтимова

01 септември 2019 в 08:3042630
Тогава ти ми каза, Елено: - Пушиш ли, Дамяне? – аз ти казах – „Пуша“ и ти каза –„Дай ми цигарите.” Аз ти ги дадох. Ти започна една по една да...

Пръстен с формата на мида: разказ с продължение от Здравка Евтимова

24 август 2019 в 09:4967040
Не позволявай на гадния живот да те сложи на колене. Нека усмивка крие зъбобола и провалите ти в любовта, защото какво е любовта, ако не...