Желание за консенсус или капиталов недостиг на две банки отлага влизането ни в чакалнята на еврозоната?

Петър Ганев, ИПИ
23 февруари 2020 в 11:25 | 8991 |2

Препечатваме анализа на Петър Ганев от сайта на Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията.

Вече почти месец темата за еврото е водеща в общественото пространство. Поправката в чл. 29 на Закона за Българска народна банка предизвика вълна от коментари и притеснения в българското общество, като последният щрих по темата е, че евентуалното присъединяване към валутния механизъм ERM II се отлага с няколко месеца. На фона на всичко това се заговори и за търсен „консенсус” по темата. Тук ще отправим поглед към събитията от последните седмици, като ще търсим и някаква обединяваща нишка на невъзможния монетарен консенсус.

Валутен борд и ERM II

В самото начало на публичната дискусия описахме в детайли рамката, която води до съответните законодателни промени (виж „Влизането в ERM II не носи промени за борда”). Излишно е сега отново да влизаме в детайлите на тази тема, но е хубаво да се направят някои допълнения от историческа гледна точка – най-малко от гледна точка на т. нар. „консенсус”. От над 20 г. на експертно ниво е ясно, че пътят на България към еврозоната минава през по-скоро ненужен престой във валутния механизъм ERM II. Ненужен, тъй като бордът вече гарантира липсата на колебания на обменния курс между лев и евро. Това обаче не означава, че подобен престой може да бъде заобиколен.

Още през 2001 г. в книгата „От лев към евро: Кой е най-добрият път?”[1] се обсъжда в детайли именно този проблем – как да се премине от валутен борд през механизма на валутните курсове по пътя към еврото? Притеснението тогава е, че влизането в механизма на валутните курсове би означавало отмяна на борда и съответно би повишило валутния риск. Това притеснение обаче намира своя отговор през 2003 г. и 2004 г., когато първо ЕЦБ заема официална позиция, че страни, които имат валутен борд, могат да поемат едностранен ангажимент да запазят своя борд в рамките на механизма на валутните курсове, а след това Естония и Литва извървяват именно този път – запазват си едностранно борда в рамките на ERM II и по-късно влизат в еврозоната без да пипат своя курс.

Напред или назад се движим по пътя към еврото?

Новините от последните дни носят разнопосочни послания за пътя към еврото. От институционална гледна точка новината от последните седмици е, че в крайна сметка промените в чл. 29 от Закона за БНБ вече са в сила. Важно е да се отбележи, че въпреки тежкия разрив между президент и правителство, президентът не наложи вето върху въпросните текстове – макар да беше силно критичен към начина на тяхното приемане. С обнародването на промените на практика отпада и последната законодателна пречка пред членството ни в ERM II, тоест институционално се приближихме до еврото.

В същото време обаче първо премиерът обяви, че ще търси консенсус и ще забави темпото – каквото и да значи това, а впоследствие се появи новината, поднесена от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че присъединяването към валутния механизъм ERM II най-вероятно се отлага с няколко месеца. Можем да търсим много причини за подобно отлагане, в т.ч. желанието за „консенсус” на премиера, но често най-очевидният отговор е всъщност верният.

Последната техническа пречка пред влизането в ERM II е изискването за увеличението на капитала на две български банки, в които ЕЦБ откри капиталов недостиг. Едва ли е случайно, че в деня, в който научихме, че срокът за влизане в ERM II се отлага е и денят, в който КФН излезе с решение, което на практика отложи увеличението на капитала на ПИБ[2]. Остава да видим дали този въпрос ще бъде разрешен в идните месеци, или банките ще бъдат спирачката пред пътя ни към еврото.

Възможен ли е консенсус за еврото?

Разговорът от последните 3-4 седмици ясно показва, че пълен консенсус в страната – било за валутния борд или еврото, никога няма да бъде постигнат. В текущата дискусия обаче е важно да отчитаме основните монетарни котви – можем да ги наречем основна монетарна линия, които съществуват след въвеждането на валутния борд у нас. Тази линия се е променяла леко в зависимост от историческия момент, но в общия случай котвите ѝ са оставали непроменени.

Основната монетарна линия в България в последните над 20 г. винаги е стъпвала на две котви. Едната е поддържането на валутния борд и на курса 1.95583 лева за едно евро. Втората котва е, че бордът завършва с приемането на еврото – при същия този курс. Бордът е бил атакуван както експертно, така и бандитски през годините, но основната монетарна линия винаги е била тази. Нюансите са били в „консенсуса” за времето на приемане на еврото – първо страната влезе в ЕС и по-скоро „искахме”, после беше криза и на практика официално „отлагахме”, след това кризата свърши, фалира КТБ и еврото отново стана актуално.

Във всеки един от тези периоди бордът е бил защитаван от основната монетарна линия, а духът на времето може да бъде проследен в множество статии и изказвания през годините[3].

Какво да очакваме?

Членството в механизма на валутните курсове е преди всичко и политически акт и от двете страни, което означава, че към момента то остава абсолютно непредвидимо. От техническа гледна точка обаче е важно да се следи за новините около двете български банки, които трябва да вдигнат своя капитал. По това дали такива стъпки се предприемат в идните месеци можем да се ориентираме дали се доближаваме до ERM II, или отлагането ще е за по-дълъг период. Важно е да отбележим, че ако банките изпълнят предписанията на ЕЦБ, то вече пречка пред влизането в ERM II няма да има и то може да стане факт във всеки един момент.

Дебатът за еврото, който очевидно ще продължи, също е важен, тъй като има отношение не само към времето, но и въобще към двете монетарни котви. Ако стигнем до вариант, при който не просто отлагаме влизането в ERM II, а едва ли не се отказваме от еврото, то едната котва – завършекът на борда в евро, на практика ще бъде отслабена. Това автоматично означава, че ще се появи пространство за всякакви форми на план „Б”, като алтернативна на „вечния” валутен борд. Подобна дискусия може да бъде много опасна за лева.

Страница на статията : 0102
Препоръчани материали
Tanss

Рейтинг : 1000

24.02 2020 в 13:51 2
+ 1
- 0
Да не пропускаме и факта, че в настроенията за и против еврото има голяма доза неразбиране. А защо това е така??? Защото правителствоото няма комуникационна стратегия. И така всеки започна да се упражнява по тази тема, говорейки силно преувеличени неща, а това още повече уплаши хората.Неумелият опит за промяна на закона за БНБ “през задния вход” на друг закон увеличи още повече недоверието. Надявам се, че този път правителството ще си вземе поука и ще наблегне малко повече на комуникационната стратегия, за да не се сблъскаме със същите проблеми и през юли.
One Direction

Рейтинг : 1000

24.02 2020 в 11:21 1
+ 1
- 0
Абе според мен чакалнята винаги е била далече. И може би и ще си остане далече. Щото не ми се струва, че държавата ни генерално е готова за такава стъпка. Нито парите са ни пари, нито сме стабилни икономика. А и изглежда, че това, че се биеха в гърдите, че ставаме по-добре, май не е много вярно, а е било манипулирано. Така че - да не бързаме толкова, първо отвътре да се оправим, после да искаме да ставаме съвсем европейци.